Apr 10, 2016, 10:44 PM

На мама

  Poetry » Other
996 0 1

Времето е относително понятие, 

отнема ни последната минута...

Като част от древното проклятие, 

да живееш като куче, по принуда...

Да броиш секундите до края, 

да отмерваш със сълзите време, 

от света да си отидеш най- накрая,

някого обикнал повече от тебе...

 

Сърцето ми от днес ще бие

с онази траурна камбана,

а ти където и да си - помни ме! 

Любовта не си отива, когато е голяма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....