29.08.2008 г., 11:12

На моето мило либе!

904 0 6
 

На моето мило либе

 

След кавгите ни безумни,

по-сладка ти ми ставаш.

След дните ми безделни,

любовта ми удушаваш

 

Познавам те до мозъка на костите,

опитвал твоето остро жило.

Преструвам се пред гостите

и все още те наричам "Мило".

 

Ти къщница си всеизвестна,

навикваш ни с децата.

Къщата ни все ти тесни,

май ще хващаме гората.

 

Поспри и се огледай,

че няма други като нас.

Ний сме твоето семейство

и те обичаме  до захлас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хех...разсмя ме!Тези и подобни излияния чувам често.Всички сте еднакви.Обидени,онеправдани,но нежни и любящи ни.
    Поздрави!!!
  • Петре май си го закършил
    с тази "огнена" жена
    по е люта и от стършел
    но я любиш за това ...

    Поздрав!
  • Поспри и се огледай,
    че няма други като нас.
    Ний сме твоето семейство
    и те обичаме до захлас!

    Тъжно е, но и прекрасно!!! Поздравления!!!!!!
  • Поздрави Хареса ми
  • ех, вие...ще и кажа да подостри жилото...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...