На моето мило либе
След кавгите ни безумни,
по-сладка ти ми ставаш.
След дните ми безделни,
любовта ми удушаваш
Познавам те до мозъка на костите,
опитвал твоето остро жило.
Преструвам се пред гостите
и все още те наричам "Мило".
Ти къщница си всеизвестна,
навикваш ни с децата.
Къщата ни все ти тесни,
май ще хващаме гората.
Поспри и се огледай,
че няма други като нас.
Ний сме твоето семейство
и те обичаме до захлас!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Поздрави!!!