Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
20.12.2022 г., 11:10 ч.  

На моето момиче 

  Поезия » Друга
668 4 9

На моята прекрасна дъщеря.

На моето завършено творение.

За всяка малка, кактусна сълза,

пролята от виновно отчаяние.

За всяка болка свита във юмрук, 

нанесла ти убийствени последствия.

Изляти в диги… думи… като вик,

преглътнати усилия с годините. 

Прекършени мечти, живот - триптих,

и тихи крачки в чуждите животи. 

Любови болни, болни, като смърт,

депресия, отричане… в улуци…

изливат се във времето и пак,

отново всичко, всичко се завръща

във онзи вледеняващ кръговрат,

увиснал, като удушена зима… 

И ти напред, а той така назад,

те връща там, където нямаш сила

и… дишаш в шепи, бели, като сняг,

и виеш от китарената струна.

И после се отпускаш и летиш,

в една неподозирана прегръдка.

Каква е тя? Дали не е лъжа?! 

Дали си ти? Дали е той?… Въздишка.

……………………………………

Проклинай го в разкъсания мрак,

защото знаеш как ще те “обича”.

И нека театрално и в екстаз

да тупка, там отляво - Мира, Мира. 

А после си тръгни, вдигни глава,

дори да се стопи след тебе здрачът.

Обичай пак… до следващия мъж.

Големите момичета не плачат!

© Кремена Стоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??