На моето злато
Без много баналности заявявам: обичам те
и целувам наум като вятър сълзите ти днес.
Отвеях сърцето си някъде някак, довиждане
не е точната дума за нашето днешно нощес.
Недоспивам и многото тежести вътре оплитат
нежни думи, които опитват да кажат къде сме.
Не е сън да съм някъде никъде: вяра отлитнала
като карта се спуска в гърдите ти, тъмния лес.
Безпокоят обърква ни странно и сякаш съм паяк,
недослучил да бъде от приказка с тъжни коне.
Но пътеката чиста е, дива и сложно незнакова -
проста връзка в листенца от есен и - векове...
Нека бъдем едно незапомнено славно и тихо
прикопняване нявга и никак от плътни нозе,
недоспали копали с луните стъпки и вихър,
и опитали с вяра да вържат едничкото земно.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря... Много се радвам, че ви е допаднал текстът...
-
Срахотна поезия - уникална..., наситена с толкова много чувства...
-
"Не е сън да съм някъде никъде..."
Грабна ме този стих, Йоана! Отново ме очароваш! Поздрави! -
Този ефирен стих"прикопнял" и прикипял от чувства да бъде посветен на някого дори да е "злато" е много рисковано.От възгордяване може да патинира.
-
Браво! Страхотно е!
-
Лабиринтът, в който са попаднали душите, търсещи ясна светлина в "тъмния лес" и тези "луни", копаещи "стъпки и вихър". Лутане, стигащо до смут, но знаещо, че е основано на една истинска и голяма любов, озовала се в земна безпътица, но останала категорична в констатацията за своето съществуване:
"Без много баналности заявявам: обичам те
и целувам наум като вятър сълзите ти днес."
Невероятен стих, Йоана. Поздравявам те и поставям в Любими!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
