На моето злато
Без много баналности заявявам: обичам те
и целувам наум като вятър сълзите ти днес.
Отвеях сърцето си някъде някак, довиждане
не е точната дума за нашето днешно нощес.
Недоспивам и многото тежести вътре оплитат
нежни думи, които опитват да кажат къде сме.
Не е сън да съм някъде никъде: вяра отлитнала
като карта се спуска в гърдите ти, тъмния лес.
Безпокоят обърква ни странно и сякаш съм паяк,
недослучил да бъде от приказка с тъжни коне.
Но пътеката чиста е, дива и сложно незнакова -
проста връзка в листенца от есен и - векове...
Нека бъдем едно незапомнено славно и тихо
прикопняване нявга и никак от плътни нозе,
недоспали копали с луните стъпки и вихър,
и опитали с вяра да вържат едничкото земно.
© Йоана All rights reserved.
