8.01.2009 г., 14:44

На Моите Алкохолици

950 0 6

 

Нейде, там далече във полето,
съществува място, наречено МГ-то!
Там във студ и пек, и ден, и нощ,
кой каквото и да казва, е разкош!
Учат там математици!
Що за глупава шега?!
Че те направо са алкохолици,
алкохол тече им във кръвта!
И денонощно смятат чаши:
една и две, и после три!
Това са те - математици наши,
алкохолът им в кръвта направо ври!
И безгрижно всекидневно си живеят,
щом научили са мъдростта,
че две водки абсолютно винаги ще бъдат
сто пъти по-добре от една!



П.С: Стихотворението е посветено на 11 "Д" клас на Математическа гимназия "Константин Величков" гр. Пазарджик! Много ви обичам, "алкохолици" мои! :) :) ;)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хахах много забавно стихче Знам ви аз вас какви сте алкохолици 11 "д" имала съм честта да пия с вас :P 6-ца за стихчето
  • Наздраве!
  • я по-добре си гле'йте математиката, ми да я ма'нете тая водка.

    не ме развесели... тъкмо обратното...
  • Хвана ме срам, че съм от Пазарджик...

    А... и съм напълно съгласна с коментара на Смешко..
  • весело ... обаче ... много мразя тая наша черта да се хвалим с пиене ... и "алкохолици" да е едва ли не комплимент ... а сред тийновете е голяма гордост ... извинявай за отклонението ... но това ми е едно от най- противните неща които слушам под път и над път в тази държава ...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....