Jan 8, 2009, 2:44 PM

На Моите Алкохолици

953 0 6

 

Нейде, там далече във полето,
съществува място, наречено МГ-то!
Там във студ и пек, и ден, и нощ,
кой каквото и да казва, е разкош!
Учат там математици!
Що за глупава шега?!
Че те направо са алкохолици,
алкохол тече им във кръвта!
И денонощно смятат чаши:
една и две, и после три!
Това са те - математици наши,
алкохолът им в кръвта направо ври!
И безгрижно всекидневно си живеят,
щом научили са мъдростта,
че две водки абсолютно винаги ще бъдат
сто пъти по-добре от една!



П.С: Стихотворението е посветено на 11 "Д" клас на Математическа гимназия "Константин Величков" гр. Пазарджик! Много ви обичам, "алкохолици" мои! :) :) ;)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

  • хахах много забавно стихче Знам ви аз вас какви сте алкохолици 11 "д" имала съм честта да пия с вас :P 6-ца за стихчето
  • Наздраве!
  • я по-добре си гле'йте математиката, ми да я ма'нете тая водка.

    не ме развесели... тъкмо обратното...
  • Хвана ме срам, че съм от Пазарджик...

    А... и съм напълно съгласна с коментара на Смешко..
  • весело ... обаче ... много мразя тая наша черта да се хвалим с пиене ... и "алкохолици" да е едва ли не комплимент ... а сред тийновете е голяма гордост ... извинявай за отклонението ... но това ми е едно от най- противните неща които слушам под път и над път в тази държава ...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...