2.02.2011 г., 23:59

На моите родители

17K 2 9

На моите родители

Нямаше да бъда аз на този свят,

ако не бяхте вие мене сътворили,

мислите си искам аз да споделя,

обичта си силна към вас да изразя

и думи благодарни пак да изрека,

трепетно застанала пред вас сега.

Едни за мен сте вие на света,

радост и опора сте във трудността,

обич и подкрепа ми дарявате в деня,

дланите ми стопляте в студа

и закриляте ме винаги в беда.

Тези думи искрено ви ги дължа,

едва ли грижил би се друг за мен така,

липсата ви трудно бих могла да понеса

и с обич ви прегръщам и двамата сега.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Благодаря ви от сърце, скъпи приятели, Анахид, Силвия, Ивон, Антонио, Кирил!
  • Поздрави и от мен за мъдрите слова!
  • Хубаво посвещение!
  • Благодаря ви много, скъпи приятели, Руми, Ники, Жанет, Ниа, Весе, Иво! По принцип това е един акростих, но тук малко болдирането на първите букви не си личи. Желая ви хубав ден!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...