5.06.2012 г., 15:11

На молива връхчето сваля товар от снагата ми

2K 1 34

"Все още съм извор и знам как се става река!"
                                                            * Кирил Аспарухов

 

Все още съм извор и знам как да стана река!
Да сричам умея по бълбукащи камъни в плиткото,
където мехурчета малки нанизвам с минути "сега" -
събирам в сезони усмивките сладки на детството.

 

И още - изписвам със трепет по гладки стени -
на молива връхчето сваля товар от снагата ми.
Така разтоварвам тъгата от тягостни дни
и топля с малки усмивчици дните ви!

 

И още си мисля, че имам какво да отдам -
градежът в сърцата, иззидан от хубави спомени.
Дано (и дали) ще остане частица от мене? Не знам -
речено-сторено... Думите ми са с обич облечени!

 

--------------------

* Кирил Аспарухов – журналист и водещ на авторското предаване „На брега”,
което се излъчва в ефира на тв „Черно море”. Удостоен с награда „Варна”
в областта на изкуството и културата. Шоумен и водещ на редица фестивали и
множество културни събития в морската столица. Човек с невероятно излъчване!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...