Jun 5, 2012, 3:11 PM

На молива връхчето сваля товар от снагата ми

2K 1 34

"Все още съм извор и знам как се става река!"
                                                            * Кирил Аспарухов

 

Все още съм извор и знам как да стана река!
Да сричам умея по бълбукащи камъни в плиткото,
където мехурчета малки нанизвам с минути "сега" -
събирам в сезони усмивките сладки на детството.

 

И още - изписвам със трепет по гладки стени -
на молива връхчето сваля товар от снагата ми.
Така разтоварвам тъгата от тягостни дни
и топля с малки усмивчици дните ви!

 

И още си мисля, че имам какво да отдам -
градежът в сърцата, иззидан от хубави спомени.
Дано (и дали) ще остане частица от мене? Не знам -
речено-сторено... Думите ми са с обич облечени!

 

--------------------

* Кирил Аспарухов – журналист и водещ на авторското предаване „На брега”,
което се излъчва в ефира на тв „Черно море”. Удостоен с награда „Варна”
в областта на изкуството и културата. Шоумен и водещ на редица фестивали и
множество културни събития в морската столица. Човек с невероятно излъчване!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...