13.02.2004 г., 23:08

На моя Джони

1.9K 0 2

 

 

На моя Джони.


Посветено приживе на едно малко кученце, което
изживя 16 трудни години неотлъчно до мен.


Бе тримесечна Булонка, когато те открих

в един от мойте много тежки периоди.

С теб увереност и сили за борба добих

и преживяхме заедно много неизгоди.


Беше зима, работех цял ден, а ти сам,
сгушен в колата ме чакаше търпеливо,
И "пееше", щом чуеш глас висок - сопран

.
Когато бях тъжна и ти униваше...


Отлитнаха шестнадесет пъстри лета,

изгуби слух, очи, не тичаш, отпадна.

C последни сили навярно живееш сега,

защото чувстваш, че без тебе ще страдам.

..


Март 2004 година.

Холандия


Но вече го няма и всеки ден, е тъжно тих за мен!

Август 2004 година.

България.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • живота продължава и да се страда не си заслужава. Стихотворението е много сладко!
  • Няма да го коментирам. Такива чувства са свещени и не се нуждаят от коментар.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...