Feb 13, 2004, 11:08 PM

На моя Джони

  Poetry
1.9K 0 2

 

 

На моя Джони.


Посветено приживе на едно малко кученце, което
изживя 16 трудни години неотлъчно до мен.


Бе тримесечна Булонка, когато те открих

в един от мойте много тежки периоди.

С теб увереност и сили за борба добих

и преживяхме заедно много неизгоди.


Беше зима, работех цял ден, а ти сам,
сгушен в колата ме чакаше търпеливо,
И "пееше", щом чуеш глас висок - сопран

.
Когато бях тъжна и ти униваше...


Отлитнаха шестнадесет пъстри лета,

изгуби слух, очи, не тичаш, отпадна.

C последни сили навярно живееш сега,

защото чувстваш, че без тебе ще страдам.

..


Март 2004 година.

Холандия


Но вече го няма и всеки ден, е тъжно тих за мен!

Август 2004 година.

България.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • живота продължава и да се страда не си заслужава. Стихотворението е много сладко!
  • Няма да го коментирам. Такива чувства са свещени и не се нуждаят от коментар.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...