На моя Джони

Feb 13, 2004, 11:08 PM

Poetry

1475 0 2

На моя Джони.

Посветено приживе на едно малко кученце, което
изживя 16 трудни години неотлъчно до мен.

Бе тримесечна Булонка, когато те открих

в един от мойте много тежки периоди.

С теб увереност и сили за борба добих

и преживяхме заедно много неизгоди.

Беше зима, работех цял ден, а ти сам,
сгушен в колата ме чакаше търпеливо,
И "пееше", щом чуеш глас висок - сопран

.
Когато бях тъжна и ти униваше...

Отлитнаха шестнадесет пъстри лета,

изгуби слух, очи, не тичаш, отпадна.

C последни сили навярно живееш сега,

защото чувстваш, че без тебе ще страдам.

Март 2004 година.

Холандия

Но вече го няма и всеки ден, е тъжно тих за мен!

Август 2004 година.

България.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Kritichkata (Валентина)

2004-07-22T20:57:35+03:00

живота продължава и да се страда не си заслужава. Стихотворението е много сладко!
suffer_angelus (Иван Атанасов)

2004-02-14T23:44:26+02:00

Няма да го коментирам. Такива чувства са свещени и не се нуждаят от коментар.