25.01.2014 г., 16:57

На моя син

2K 1 4

Днес моят син ми каза просто ТАТЕ.
Това е всичко, целият му свят.
Надеждите,  мечтите и стремежите…
Заключени във детска простота.

 

А всъщност може би във тази простота
се крие моето,  забравеното щастие.
И може би сърцето си сега за първи път
подложих на причастие.

 

Защото в тези, простите слова, е скрита
мойта вечност тъй желана.
И свят добър без сложност и лъжа.
Огрян от слънце и от детски длани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Григор Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...