25.01.2014 г., 16:57

На моя син

2K 1 4

Днес моят син ми каза просто ТАТЕ.
Това е всичко, целият му свят.
Надеждите,  мечтите и стремежите…
Заключени във детска простота.

 

А всъщност може би във тази простота
се крие моето,  забравеното щастие.
И може би сърцето си сега за първи път
подложих на причастие.

 

Защото в тези, простите слова, е скрита
мойта вечност тъй желана.
И свят добър без сложност и лъжа.
Огрян от слънце и от детски длани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Григор Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...