На наборите ми (1947г.)

Все по-често напоследък за Вийон се сещам

и за въпроса му за "оня" лански сняг,

все по-рядко с оределите приятели се срещам

и обещаваме си непременно да се видим пак...

А "непременното" пропито е с условност

и с многоточия, поставени след въпросителни,

а ние все по-рядко сме способни на греховност

"Отгоре" все по- често пращат ни сигнали притеснителни...

Но ние сме обръгнали, какво ли не видели

и гордост и падения, а тук- таме и лаври:

с горгони сме танцували, сирени са ни пели,

с циклопи сме воювали и яздили кентаври!...

И подлост срещали сме и любов и люта завист,

но незатрупани опазили се от отровна шлака

и неомърсени от хорска злоба и ненавист

младежките копнежи по Колхида, тъгата носталгична по Итака!...

Не търся спор безмислен със небесните чиновници

и в правомощията им не храня грам съмнение- 

те също като нас не вярват в хороскопи и съновници,

а честно изпълняват свойте задължения!

Но ние още сме в кондиция да раждаме идеи

и в смислени обекти да ги въплъщаваме

дали ковем желязо, проектираме алеи,

или пък леем бронз- нататък продължаваме!...

И друго обстоятелство не бива да пропускаме:

войници сме били, войнишкитв рефлекси в нас са оцелели

и паника в църцата ни да влезне не допускаме,

макар косите ни отдавна да са побелели...

Виж, за типажи във рекламни клипове с военна тема

не ставаме с осанките си нетелегенични,

и малко студ ни трябва, за да се сдобием с хрема,

а ставите ни са все повече артрозно - ревматични...

Но ако способ да сканирате душите ни намерите

ще чуете как още в тях кънти сигналът за "Атака",

а пред духът безсилни и безмислени са бариерите,

сигналът за "Отбой", надяваме се още да почака!...

                                  /автор: Георги Малчев/