Все по-често напоследък за Вийон се сещам
и за въпроса му за "оня" лански сняг,
все по-рядко с оределите приятели се срещам
и обещаваме си непременно да се видим пак...
А "непременното" пропито е с условност
и с многоточия, поставени след въпросителни,
а ние все по-рядко сме способни на греховност
"Отгоре" все по- често пращат ни сигнали притеснителни...
Но ние сме обръгнали, какво ли не видели
и гордост и падения, а тук- таме и лаври:
с горгони сме танцували, сирени са ни пели,
с циклопи сме воювали и яздили кентаври!...
И подлост срещали сме и любов и люта завист,
но незатрупани опазили се от отровна шлака
и неомърсени от хорска злоба и ненавист
младежките копнежи по Колхида, тъгата носталгична по Итака!...
Не търся спор безмислен със небесните чиновници
и в правомощията им не храня грам съмнение-
те също като нас не вярват в хороскопи и съновници,
а честно изпълняват свойте задължения!
Но ние още сме в кондиция да раждаме идеи
и в смислени обекти да ги въплъщаваме
дали ковем желязо, проектираме алеи,
или пък леем бронз- нататък продължаваме!...
И друго обстоятелство не бива да пропускаме:
войници сме били, войнишкитв рефлекси в нас са оцелели
и паника в църцата ни да влезне не допускаме,
макар косите ни отдавна да са побелели...
Виж, за типажи във рекламни клипове с военна тема
не ставаме с осанките си нетелегенични,
и малко студ ни трябва, за да се сдобием с хрема,
а ставите ни са все повече артрозно - ревматични...
Но ако способ да сканирате душите ни намерите
ще чуете как още в тях кънти сигналът за "Атака",
а пред духът безсилни и безмислени са бариерите,
сигналът за "Отбой", надяваме се още да почака!...
/автор: Георги Малчев/
© Илина Шаханова All rights reserved.