danda (Даниела)
358 1129
Jul 24, 2013, 9:58 PM

На най-крайната гара 

  Poetry » Other
3332 10 25

Добър ден! Един билет за никъде, моля!

За първия влак. Не, без дата за връщане.

Мястото няма значение – нека е произволно.

Мога и права. Все едно ми е всъщност.

Все едно са ми пътят, студът и умората,

вкусът на кафето ви – сто на сто второкласно.

Само аз съм, така ли? Боже, щастливи са хората,

a пък аз само бягам – защото и в мен ми е тясно.

Защото сили нямам за всички възможни въпроси,

изранили сърцето без отговор даже,

защото една обич, неразлистена още, пустосах –

и я пратих в забрава, без да стегне багажа си.

Всяко утро е дуло,  лъчите са изстрели –

безкръвно погубват зениците – светло след светло.

Дъждът само стеле тъга – без деня да пречисти,

изрусеният летен дъх като смог на гръдта ми е легнал...

Вижте, Вие май не разбирате? Нямам никакво време! –

хукнах насам бързешката – гола и боса.

Разбрах, че билета оттук само мога да вземa,

от най-крайната гара на име Via Dolorosa.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??