12.05.2009 г., 14:47 ч.

На онези деца... 

  Поезия » Гражданска
623 0 9

Щом ветрове задухат

и зимата пристига,

в душите добротата

бавно се надига

и в празниците Коледни

с грейнала елха

замисляме се за сираците -

децата на греха.

 

За детските ръчички,

протегнати към нас,

засъхнали сълзички

в празничния час,

за погледи с надежда,

подаръци в замяна,

дарили ги за мигове

родителска измяна...

 

Но не с дрешки нови

и лакомства безброй

грейнаха лицата

след сълзите-порой,

а с прегръдки топли

за час един  дори,

стопихме ледовете

в детските души!

 

 

                                                                 декември 2007 г

 

   Да поместя това стихче ме провокираха всички инициативи за помощ на деца с увреждания и сираците от домовете за изоставени деца!

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Актуално послание съдържа стиха ти!
    Много силен стих!
    ПОЗДРАВИ!
  • Децата са като цветенца , лесно клюмат главички, ако се усещат необичани и непотребни. А най - голямата им потребност наистина не са играчки или храна. Трябва им усмивка, ласкава майчинска прегръдка , с една дума семейство....
    Поздрави ... !
  • Поздравления за хуманната позиция, Никол!
    И нека има повече добри сърца.
  • благодаря на всички добронамерени творци, за хубавите думи ! питам се обаче, кой "ТИП" може да постави "2" на болния проблем на обществото? това не е оценка на стихотворението, а проява на гадно отношение към съдбата и нещастието на дечицата !
  • Хубаво е!
  • Много силно и стилно!Поздравления!
  • Това е едно от негативите, които наследихме от социализма, за съжаление - Домовете "Майка и дете" и фалша около тях.
  • Никол, права си, топлина им трябва, не само лакомства. Но какво е 1 час щастие, пред цял живот липса на майчина топлина...
    Нека има повече добри хора, даряващи им ласка!
Предложения
: ??:??