12.05.2009 г., 14:47

На онези деца...

844 0 9

Щом ветрове задухат

и зимата пристига,

в душите добротата

бавно се надига

и в празниците Коледни

с грейнала елха

замисляме се за сираците -

децата на греха.

 

За детските ръчички,

протегнати към нас,

засъхнали сълзички

в празничния час,

за погледи с надежда,

подаръци в замяна,

дарили ги за мигове

родителска измяна...

 

Но не с дрешки нови

и лакомства безброй

грейнаха лицата

след сълзите-порой,

а с прегръдки топли

за час един  дори,

стопихме ледовете

в детските души!

 

 

                                                                 декември 2007 г

 

   Да поместя това стихче ме провокираха всички инициативи за помощ на деца с увреждания и сираците от домовете за изоставени деца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Актуално послание съдържа стиха ти!
    Много силен стих!
    ПОЗДРАВИ!
  • Децата са като цветенца , лесно клюмат главички, ако се усещат необичани и непотребни. А най - голямата им потребност наистина не са играчки или храна. Трябва им усмивка, ласкава майчинска прегръдка , с една дума семейство....
    Поздрави ... !
  • Поздравления за хуманната позиция, Никол!
    И нека има повече добри сърца.
  • благодаря на всички добронамерени творци, за хубавите думи ! питам се обаче, кой "ТИП" може да постави "2" на болния проблем на обществото? това не е оценка на стихотворението, а проява на гадно отношение към съдбата и нещастието на дечицата !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...