May 12, 2009, 2:47 PM

На онези деца...

  Poetry » Civic
845 0 9

Щом ветрове задухат

и зимата пристига,

в душите добротата

бавно се надига

и в празниците Коледни

с грейнала елха

замисляме се за сираците -

децата на греха.

 

За детските ръчички,

протегнати към нас,

засъхнали сълзички

в празничния час,

за погледи с надежда,

подаръци в замяна,

дарили ги за мигове

родителска измяна...

 

Но не с дрешки нови

и лакомства безброй

грейнаха лицата

след сълзите-порой,

а с прегръдки топли

за час един  дори,

стопихме ледовете

в детските души!

 

 

                                                                 декември 2007 г

 

   Да поместя това стихче ме провокираха всички инициативи за помощ на деца с увреждания и сираците от домовете за изоставени деца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Актуално послание съдържа стиха ти!
    Много силен стих!
    ПОЗДРАВИ!
  • Децата са като цветенца , лесно клюмат главички, ако се усещат необичани и непотребни. А най - голямата им потребност наистина не са играчки или храна. Трябва им усмивка, ласкава майчинска прегръдка , с една дума семейство....
    Поздрави ... !
  • Поздравления за хуманната позиция, Никол!
    И нека има повече добри сърца.
  • благодаря на всички добронамерени творци, за хубавите думи ! питам се обаче, кой "ТИП" може да постави "2" на болния проблем на обществото? това не е оценка на стихотворението, а проява на гадно отношение към съдбата и нещастието на дечицата !

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...