На онзи балкон те прегърнах с душата си.
Сред тишината на онемялото насреща зелено море с дъх на бор
дали чух името си?
Не помня…
А така ми се иска да знам
(как звуча в твоя взор).
Хладните утринни пръсти на лятото пробягваха по гърба ти
треперещ…
и те целуваха –
прогоних ги с моите устни.
Твоите бяха дим.
Цигарата ти има привилегията да ме целуне първа, ...