21.02.2013 г., 21:19 ч.

На П...... 

  Поезия » Любовна
985 0 7

За честното ти мъжко постоянство -

дори и в неочаквани беди,

за любовта ти - пролетно пиянство,

което всички грешки победи.

За погледа ти, пълен със прохлада -

дори след най-нажежения ден,

за ласките - жадувана награда,

изцяло предоставена на мен.

За рамото, с което ме покриваш,

когато ме подгонят ветровете,

в косите ти втъках фенерче живо -

една светулка. В мрака да ни свети.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Живото фенерче е много мил жест.
  • Очарователно!
    Всеки мъж би бил щастлив да му посветят такова стихотворение.

    Аз приемам стихотворението ти като напълно самостоятелна и по своему красива творба. Достатъчно различна е от тази на Веселин Ханчев. Не му дължиш никакво мото, Бианка.
    .
  • За любовта ти пролетно пиянство. Колко красиво.Благодаря ти Бянка.
  • И за мен е едно от любимите.Аналогията е само в започването със "за" и в ритъма. Никъде нищо не съм заимствала от прекрасните поетични думи на Веселин Ханчев. Исках да изведа мото отпред, но не можах да реша къкво точно да избера. Може би, ще ми помогнеш, Роза?
  • Може би е добре да се пише тогава че е по стихотворението на Веселин Ханчев. Благодаря, че ме върна към едно от най любимите ми стихотворения, Бианка.
  • Към Роза : Знам за тази аналогия. Тя не е случайна.
  • ПРЪСТЕН

    За твойто тихо идване което
    отеква в мене като гръм,
    за даденото и назад не взетото
    за болката, че с теб съм, и не съм.

    За думите, по някога спестени,
    за ласките които не спести.
    За силата която вля у мене
    когато беше най- безсилна ти...

    За туй че бе на мое име кръстен
    и твоят лош, и твоят хубав час...
    На твоят малък пръст наместо пръстен
    горещите си устни слагам аз.

    Веселин Ханчев
Предложения
: ??:??