21.02.2013 г., 21:19

На П......

1.4K 0 7

За честното ти мъжко постоянство -

дори и в неочаквани беди,

за любовта ти - пролетно пиянство,

което всички грешки победи.

За погледа ти, пълен със прохлада -

дори след най-нажежения ден,

за ласките - жадувана награда,

изцяло предоставена на мен.

За рамото, с което ме покриваш,

когато ме подгонят ветровете,

в косите ти втъках фенерче живо -

една светулка. В мрака да ни свети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живото фенерче е много мил жест.
  • Очарователно!
    Всеки мъж би бил щастлив да му посветят такова стихотворение.

    Аз приемам стихотворението ти като напълно самостоятелна и по своему красива творба. Достатъчно различна е от тази на Веселин Ханчев. Не му дължиш никакво мото, Бианка.
    .
  • За любовта ти пролетно пиянство. Колко красиво.Благодаря ти Бянка.
  • И за мен е едно от любимите.Аналогията е само в започването със "за" и в ритъма. Никъде нищо не съм заимствала от прекрасните поетични думи на Веселин Ханчев. Исках да изведа мото отпред, но не можах да реша къкво точно да избера. Може би, ще ми помогнеш, Роза?
  • Може би е добре да се пише тогава че е по стихотворението на Веселин Ханчев. Благодаря, че ме върна към едно от най любимите ми стихотворения, Бианка.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...