Над дим, развалини,
над застинали тела,
обществото ни кърви
на думи и дела.
Агресия, блокади,
гавра и кланета,
кръвожадни лешояди
над мъртвите полета.
Булдозери студени
гореща кръв топят
и в гаснещите вени
огъня морят.
Във воня на смърт,
в безжизнен град,
в обгоряла плът,
в ужаса на огнен ад.
В детските очи
проблясват светлини,
но не слънчеви лъчи
а бомби и злини.
Днес братя и сестри,
утре напаст долна.
Пазарени за пари
от амбицията болна –
“Искаме земята -
Ще ви заличим.
Искаме недрата -
Ще ги присвоим.”
Религия и атеизъм
с внушения етични,
пропити от цинизъм
от добити ползи лични.
Говорим си за мир,
а изпращаме снаряди.
Готвим се за пир
и военни паради.
Говорим за морал,
а хора експлоадират.
От свещения граал
кръвта им ще изпият.
„Всемирни хуманисти“
нагнетяват рани гнойни –
фанатачните расисти
със съвести покойни.
Онемялата преса -
гола, ослепяла,
обслужва интереса
на шайка освирепяла.
Лозунги дебели
за човешки права,
отдавна са изтлели,
но пуснали стръвта.
Кога ще си отворим
очите заслепени –
Ще започнем да се борим
с реалните проблеми.
От нас света зависи,
а не от шепа кръволоци.
Та те зад кървави колиси
крият гнусните пороци.
Съблечете страховете
в гримьорната сценична.
На пирон ги закачете
убили сянката себична.
Наметнати с общо бреме
ще изиграем своята роля -
да изпълним в бурно време
историческата воля!
© Стоян Стоянов Всички права запазени