22.02.2024 г., 10:17

На Палестина

943 0 0

Над дим, развалини,

над застинали тела,

обществото ни кърви

на думи и дела.

 

Агресия, блокади,

гавра и кланета,

кръвожадни лешояди

над мъртвите полета.

 

Булдозери студени

гореща кръв топят

и в гаснещите вени

огъня морят.

 

Във воня на смърт,

в безжизнен град,

в обгоряла плът,

в ужаса на огнен ад.

 

В детските очи

проблясват светлини,

но не слънчеви лъчи

а бомби и злини.

 

Днес братя и сестри,

утре напаст долна.

Пазарени за пари

от амбицията болна –

 

“Искаме земята -

Ще ви заличим.

Искаме недрата -

Ще ги присвоим.”

 

Религия и атеизъм

с внушения етични,

пропити от цинизъм

от добити ползи лични.

 

Говорим си за мир,

а изпращаме снаряди.

Готвим се за пир

и военни паради.

 

Говорим за морал,

а хора експлоадират.

От свещения граал

кръвта им ще изпият.

 

„Всемирни хуманисти“

нагнетяват рани гнойни –

фанатачните расисти

със съвести покойни.

 

Онемялата преса -

гола, ослепяла,

обслужва интереса

на шайка освирепяла.

 

Лозунги дебели

за човешки права,

отдавна са изтлели,

но пуснали стръвта.

 

Кога ще си отворим

очите заслепени –

Ще започнем да се борим

с реалните проблеми.

 

От нас света зависи,

а не от шепа кръволоци.

Та те зад кървави колиси

крият гнусните пороци.

 

Съблечете страховете

в гримьорната сценична.

На пирон ги закачете

убили сянката себична.

 

Наметнати с общо бреме

ще изиграем своята роля -

да изпълним в бурно време

историческата воля!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...