Над дим, развалини,

над застинали тела,

обществото ни кърви

на думи и дела.

Агресия, блокади,

гавра и кланета,

кръвожадни лешояди

над мъртвите полета.

Булдозери студени

гореща кръв топят

и в гаснещите вени

огъня морят.

Във воня на смърт,

в безжизнен град,

в обгоряла плът,

в ужаса на огнен ад.

В детските очи

проблясват светлини,

но не слънчеви лъчи

а бомби и злини.

Днес братя и сестри,

утре напаст долна.

Пазарени за пари

от амбицията болна –

“Искаме земята -

Ще ви заличим.

Искаме недрата -

Ще ги присвоим.”

Религия и атеизъм

с внушения етични,

пропити от цинизъм

от добити ползи лични.

Говорим си за мир,

а изпращаме снаряди.

Готвим се за пир

и военни паради.

Говорим за морал,

а хора експлоадират.

От свещения граал

кръвта им ще изпият.

„Всемирни хуманисти“

нагнетяват рани гнойни –

фанатачните расисти

със съвести покойни.

Онемялата преса -

гола, ослепяла,

обслужва интереса

на шайка освирепяла.

Лозунги дебели

за човешки права,

отдавна са изтлели,

но пуснали стръвта.

Кога ще си отворим

очите заслепени –

Ще започнем да се борим

с реалните проблеми.

От нас света зависи,

а не от шепа кръволоци.

Та те зад кървави колиси

крият гнусните пороци.

Съблечете страховете

в гримьорната сценична.

На пирон ги закачете

убили сянката себична.

Наметнати с общо бреме

ще изиграем своята роля -

да изпълним в бурно време

историческата воля!