18.01.2012 г., 23:06

На петдесет

986 0 21

Снежинките прехвърчат безразлични.
Как мълчалив е всеки следващ сняг.
Ведно със подранилото кокиче
прераждаш се и ти, смирен и благ.

 

На петдесет си остани бездомен.
И все едно  - в Париж или в Мъглиж -
не слагай на кантар мечта и спомен,
душата си преди Неапол виж.

 

Чуй, зимното сърце на януари
за теб отмерва половинка век.
Отмерва половинка и кръчмарят,
за туй, че си все още цял човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честито и от мен /на патерици/!Жив и здрав да си и да продължаваш да ни радваш с красивата си поезия!Бъди!
  • Благодаря за топлината, която щедро ми давате!
    Да сте живи и здрави!
  • Съжалявам, че съм бил непросветен за още един от истинските български Писатели (Не се сърдиш нали, защото Поетът е също писател, нали?). Харесва ми, много ми харесва философката поезия. Особено когато изглежда еднопластово и пряко описваща чувства, състояния, е не е... Ето защо считам, че автори като Валери Станков (жалко, че вече го няма в сайта), Вальо Йорданов, Ванилин Гавраилов, Валентин Чернев ( с коментара си той ми отвори очите за твоето творчество) са тези, до които слагам и теб в моята лична класация (за тихо и истинско четене). Е, след тази, надявам се без дивергенция към логореята , тирада, да казвам ли още!
  • Един позакъснял поздрав за юбилея ти, Влад!
    Да си жив и здрав, с неугасващо поетично вдъхновение!
  • !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...