27.08.2010 г., 9:45

На плажа

1.1K 0 10

НА ПЛАЖА

 

Море и плаж.
Над плажа – мараня.

А върху пясъка лежи … - свиня!

 

И друга там!

А там лежи и друга!

А там – шопар със своята съпруга!

А оня там на тлъст мечок прилича…!

 

Тук-там

ще зърнеш хубаво момиче

или дете – “На замък” да играе!

 

Ах, хора,

моля ви,

ме събудете:

на черноморието ли съм аз,

или във Залива на плажа на свинете?

 

И как ли

този феномен се обяснява –

уж в криза сме, а пък народът затлъстява?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щото пердаши каквото му падне Ангарчик!Ако бяхме се видели на плажа, сега това стихотворение нямяше да го има!(следват три емотикона с намигване...)
    Рано ме усмихна!
  • "И много често жени, които с възрастта напълняват, са се славели като момичетата с най-тънките кръстчета."
    Не е до възрастта. Има фитнес зали, има разделно, пълноценно хранене, има огледала и други неща. Чувала съм жени да казват: Вече съм омъжена, за какво да пазя диети?! Ами заради себе си! Стреса, висенето пред телевизора и компютъра, вместо разходка в парка. А после идва обездвижването, затлъстяването, високото кръвно...Спортът не е само, за да изглеждаш фин, а и здраве. Зимата се тъпчем, а лятото започват диетите, заради това че не можем да си влезем в банските.
    Весело и същевременно бодливо замислящо!
  • хм
  • Поздрав и благодарност към всички, които сте прочели и сте се усмихнали на стихчето, и особено на тези, които му направихте и отзив!
    Целта ми беше само да предизвикам усмивка, то е беззлобна шега, но в никакъв случай не и упрек към някоя категория хора. Защото природата и времето често са по-силни от нас! И много често жени, които с възрастта напълняват, са се славели като момичетата с най-тънките кръстчета. Пък и ако за дарбите се съдеше по външния вид на хората, колко таланти в света щяха да бъдат погубени!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...