11.09.2010 г., 21:34

На Плевен, с любов

689 0 0

Градът на моето детство,

на моето зряло Сега.

Неизпълнимо вълшебство.

Неразгадана тъга.

 

Тук неразумно се влюбих.

Измислих си луди мечти.

Най-скъпи хора изгубих.

На всички простих... почти.

 

С твойта любов помъдрявах.

Най-святата болка разбрах.

Красотата ти раздавах

и сълзите разпилях.

 

Тайна на моето детство,

магия на моите дни,

скрита в зелено вълшебство.

Вечно такъв остани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...