Една любов завинаги остава
в душата нежно да боли.
В огнището огънче остава,
жерта да пали, да гори.
Една надежда нежно ни подканя
все напред и през трънака да вървим,
светлина да търсим и да искаме
на покрива на света да се качим.
© Петя Ченкина Всички права запазени