30.04.2008 г., 14:52 ч.

На прага 

  Поезия » Любовна
908 0 31
 

Стоиш на прага със вина в очите,

измъчен, плах, до болка изтощен.

По пътя са загаснали мечтите,

с които тръгна, ярко озарен.

 

Белязало е времето лицето,

а вятърът обрулил е греха,

единствено туптящо е сърцето,

усетило на спомена дъха.

 

Не говори! Не се мъчи излишно!

Не са ми нужни думи, за да знам,

че в твоята душа сега е празно

и топлина жадуваш да ти дам.

 

Годините изплели са преграда,

която вечно ще е между нас,

а твоята душа сама ще страда

за всеки недокоснат миг и час.

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих - реален.За кризата в брака на средна възраст.
  • тези чувства са ми доста познати
  • Чудесен стих. Нямам думи...
  • Много е хубаво,поздрави Нати!!!
  • Силен стих, Нати! Прегръщам те, мила!
  • Едва ли мога да намеря думи, с които да опиша този пореден прекрасен стих... мога само да ти пожелая да не загасва слънцето огряло творчеството ти и да не спираш да ни радваш все с такива прекрасни произведения.
  • Поздрави за стиха!!!
  • Наистина след всичко това пезията се превръща в проза. Поздравления!!!
  • Трогателна изповед...Браво, Нати!!! Хубави празници ти желая!
    С обич!!!
  • Докосваш!
    Поздрав, Наташа!
  • Белязало е времето лицето,

    а вятърът обрулил е греха,

    единствено туптящо е сърцето,

    усетило на спомена дъха.

    !!!!!!!!!!!!Аплодирам те безгласно,мила Нати!!!!!!!!!!
  • Много точно определение - песен! Наистина звучи така!
  • Песен...Остава някой да и измисли мелодия! Поздрави!
  • "Белязало е времето лицето,

    а вятърът обрулил е греха,

    единствено туптящо е сърцето,

    усетило на спомена дъха."

    Вълнуващо!Истинско и силно!Поздравления!

  • "Но хора сме..и нека си простим..
    Неведоми са пътищата Божии...
    Кой каза че безгрешни сме!!!...Делим
    един живот..една земя..богопомазана"
    Приеми поздравите ми!
  • "Преброено, премерено, претеглено!" ('Мене, мене, текел, упарсин'! Сори, ама с иврита и арамейския хич ме няма, та карам на кирилица.)
    Присъдата - издадена!
    Поздрави, Нати!
  • Пропуснати мигове не се връщат. Толкова е тъжно! Но се случва.
    Поздрави за вълнуващия стих, Наташа!
  • Тъжна реалност!
    Прекрасно е!Поздрав!
  • Истинно и силно!
    Всеки прави своя избор!
    Прекрасен стих, Нати!
  • Силно!
  • за всяка строфа - мълчание x 4...
    а финалът пропорционален на - удивление !
    знаеш ли Нати - понякога и думите не стигат...
    поздрав !
  • душите винаги страдат за недокоснатите мигове....
    чудесен стих!!!
  • Тъжно!За пропуснатите мигове...
    Силен стих!
    Поздравления,Наташка!С обич,за теб!
  • Прекрасно е!!!
    Много, много ми хареса!!!
    Браво!!!
  • Много истинска и стойностна творба!
    с обич, мила Наташа. Развълнува ме...
  • Много силен стих!
    "Годините изплели са преграда,
    която вечно ще е между нас."
    Сякаш е написано за мен, толкова силно го чувствам, Нати.
    Благодаря ти за този стих.
    С обич към теб.
  • Пореден много силен стих, миличка Нати!
  • Недокоснатите мигове и часове!!! Прекрасно написано!
  • Винаги има драматизъм в стиховете ти, Нати!
  • Тъжно!Много силно ме докосна!Прегръщам те,мила!
  • Истинска си и вълнуваш!
Предложения
: ??:??