На прага
Стоиш на прага със вина в очите,
измъчен, плах, до болка изтощен.
По пътя са загаснали мечтите,
с които тръгна, ярко озарен.
Белязало е времето лицето,
а вятърът обрулил е греха,
единствено туптящо е сърцето,
усетило на спомена дъха.
Не говори! Не се мъчи излишно!
Не са ми нужни думи, за да знам,
че в твоята душа сега е празно
и топлина жадуваш да ти дам.
Годините изплели са преграда,
която вечно ще е между нас,
а твоята душа сама ще страда
за всеки недокоснат миг и час.
© Наташа Басарова All rights reserved.
