На предишния, който си замина...
Оцелях!
След твоето „сбогом”.
Не ме повали.
Дори и любовта.
Възкръснах.
Той ми помогна.
Не ме питай.
Вече нямаш права.
Оцелях!
Ранима и крехка.
Не ме изплаши,
госпожа Самота.
Събудих се.
Поех си въздух.
Вдишах и издишах,
свойта свобода.
Оцелях!
Не мислех, че ще мога.
Но той ме приюти
и вкусих обичта.
Стана моя неизменна подкрепа,
моя любов, моя мечта.
Оцелях!
Не изгубих куража.
И без теб...
Аз съм силна жена.
Оцелях!
И днес със надежда,
отварям очи за света.
След твоето „сбогом”.
Не ме повали.
Дори и любовта.
Възкръснах.
Той ми помогна.
Не ме питай.
Вече нямаш права.
Оцелях!
Ранима и крехка.
Не ме изплаши,
госпожа Самота.
Събудих се.
Поех си въздух.
Вдишах и издишах,
свойта свобода.
Оцелях!
Не мислех, че ще мога.
Но той ме приюти
и вкусих обичта.
Стана моя неизменна подкрепа,
моя любов, моя мечта.
Оцелях!
Не изгубих куража.
И без теб...
Аз съм силна жена.
Оцелях!
И днес със надежда,
отварям очи за света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
