Love (Ванина) Love (Ванина)
1 454
Sep 21, 2008, 11:13 AM

На предишния, който си замина...

  Poetry » Other
1.2K 0 17
Оцелях!
След твоето „сбогом”.
Не ме повали.
Дори и любовта.
Възкръснах.
Той ми помогна.
Не ме питай.
Вече нямаш права.
Оцелях!
Ранима и крехка.
Не ме изплаши,
госпожа Самота.
Събудих се.
Поех си въздух.
Вдишах и издишах,
свойта свобода.
Оцелях!
Не мислех, че ще мога.
Но той ме приюти
и вкусих обичта.
Стана моя неизменна подкрепа,
моя любов, моя мечта.
Оцелях!
Не изгубих куража.
И без теб...
Аз съм силна жена.
Оцелях!
И днес със надежда,
отварям очи за света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0