Нанизвам ден –
на пресекулки
отминалото
с обич
да нахраня
и дъжд вали –
валят преструвки
(светът уж казват бил за двама…)
… за миг откраднат
моли вятър
по стъпките
на онемял
следобед
и някъде –
съвсем на запад
в едно гнездо покълва в порив…
… и ражда сенки по стените
с пречупени криле рисува полет…
Навън вали!
… вали утеха
че някога
ще дойде
пролет…
© Бехрин Всички права запазени