May 15, 2011, 10:38 PM

На пресекулки...

  Poetry
1.9K 0 18

                                                                      It's hard to listen…

 

Нанизвам ден –

на пресекулки

отминалото

с обич

да нахраня

 

и дъжд вали –

валят преструвки

 

(светът уж казват бил за двама…)

 

… за миг откраднат

моли вятър

по стъпките

на онемял

следобед

 

и някъде –

съвсем на запад

в едно гнездо покълва в порив…

 

… и ражда сенки по стените

с пречупени криле рисува полет…

 

Навън вали!

 

… вали утеха

че някога

ще дойде

пролет…

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мънистен наниз е стихът ти, Бехрин!
  • ANG помня часовете по оркестрация! Знаеш ли колко много научих тогава? Никога не съм предполагала, че бих могла да се справя с клавир на Рахманинов...
    Благодаря!
  • Вълнуваща красота и нежност извират от стиховете ти!
  • човек трябва да се учи на поезия от теб, Бети
  • Благодаря Ви!
    Честит да ни е!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...