На приказен остров
Ти си твърде далеч
и ръцете ми нищо не искат -
само вятърът гони мечтите във облаци
и разрошва тъгата в очите ми -
росните.
А морето не спи, не сънува,
уловило кипежа на бурята
и разбило дъха ми в скалите -
там, където притихна сърцето.
Аз не спя, все подреждам вълните,
заглушавам на чайките писъка,
издълбавам следи за душата
и я моля отново да диша.
Ти си твърде далеч,
а ръцете ми тъй непохватни
те прегръщат във минало време.
Потърпи да те грабне вълната,
хоризонтът във теб да се впие
и луната весталка да стане.
Ще погаля на чайката сянка,
отразена в сърцето на облак,
топлина ще закапе в душата ти -
там, далече на приказен остров.
https://www.youtube.com/watch?v=iVt86HAXYJE&list=PL5ZLrXozaWQ_n0smyh6q7uG8eYnJIwZAB&index=3
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
