На прощаване
Погледнах плахо през стъклото
как помахваш ми с ръка -
с усмивка на лицето,
но и с мъничко тъга...
Обърнах се и си представих
един различен свят за нас.
Но тръгна автобусът плавно
и се събудих бавно аз.
Оставих те на тази гара
с надеждата, че някой ден
ще бъдем с тебе двама,
макар и само за момент.
И като сбъдната мечта
дойде внезапно този миг,
за да напомни ми за теб
и бързо той да отлети.
Сега обръщам се отново
да си представя онзи свят,
но очите си затворям
и ме обзема онзи страх...
... да бъдем с теб отново двама,
дори и само в този миг,
да те изгубя пак накрая
и жестоко пак да ме боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велислава Всички права запазени
Хубаво е!
