На прощаване

diexart (Велислава)
16 1

22.11.2011 г., 21:21 ч.

Поезия » Любовна

431 0 2

Погледнах плахо през стъклото

как помахваш ми с ръка -

с усмивка на лицето,

но и с мъничко тъга...

Обърнах се и си представих

един различен свят за нас.

Но тръгна автобусът плавно

и се събудих бавно аз.

Оставих те на тази гара

с надеждата, че някой ден

ще бъдем с тебе двама,

макар и само за момент.

И като сбъдната мечта

дойде внезапно този миг,

за да напомни ми за теб

и бързо той да отлети.

Сега обръщам се отново

да си представя онзи свят,

но очите си затворям

и ме обзема онзи страх...

... да бъдем с теб отново двама,

дори и само в този миг,

да те изгубя пак накрая

и жестоко пак да ме боли.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.