4.06.2022 г., 6:55

На пук

653 1 13

Живейте го този живот, бе момичета!

Живейте го щуро, различно и диво.

Напук на всеки дет' не вЪ "кефи"

Усмихнете се ... и го раздайте игриво.

Плачете си в къщи. В леглото. Самички!!!

Грижите там оставете!!!

А навънка главата вдигнете 

и просто... се усмихнете.

С токчета, грим и червило, 

нежно въртейки ветрило,

изкачете върховете 

и влюбени силно в Живота бъдете.

А днес без да се плашите, 

изпийте до дъно чашите!

С бодра крачка тръгнете

И света покорете!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А какво ще кажете да се усмихваме и смеем, когато ни е хубаво, радостно и смешно? Да тъгуваме, когато ни е тъжно и да плачем, когато ни се плаче? И да бъдем естествени, да бъдем себе си!
    И да, напомня ми стихотверението на Стефан Цанев...

    Носете си новите дрехи, момчета!

    Не казвайте утре ще бъдем красиви!
    Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
    Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
    Ще обичаме утре,
    утре ще бъда любим.
    Носете си новите дрехи, момчета!
    Падаме, както ходим, умираме, както спим.

    Не казвайте утре ще почнем голямото,
    днес да спечелим пари за прехраната.
    Не казвайте утре ще бъдем честни!
    Днес тихичко ще се проврем...
    Носете си новите дрехи, момчета
    Ходейки - падаме, сънувайки - мрем.

    Не казвайте утре със вик на площада
    ще кажа истината, после - на клада!
    На клада, но утре, а днес потърпете.
    Днес се налага да премълчим.
    Носете си новите дрехи, момчета
    Падаме, както ходим.
    Умираме, както спим.

    Стефан Цанев
  • Един не са намери да сложи една петичка. Мен пък мЪ кефи.
  • Аз себе си не вземам насериозно, какво остава за теб.
    Друго имах предвид. Но няма значение.
    Keep calm and не бъди наивен.
  • 🤦‍♀️

    Довиждане до нови срещи. Не ти действам добре, хич.
  • Димо, ако те кефят мили, двестагилограмови жени, с вътрешен чар, не съм аз човекът 😊
    Една ще бъде и точка 🔴

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...