Mimka80 (Mimi Ivanova)
128 384
3.03.2018 г., 20:36 ч.

На път 

  Поезия » Любовна
520 0 4

Бримка пусна по мъглата

животът мой със остър ръб.

Изрязана до кръв, съдбата

отново вижда кръстопът…

Спъва се – над ней вали

почистил грозни рани с хлад,

дъждът от който ме боли –

дъжд тъй тъжен и нерад.

Разкъсаната прежда дим

плътната си сянка спуска.

С денят изгубени мълчим –

бавно въздух ме напуска…

Огънят на болка ме гори.

Немея – този свят е тъй жесток!!!

Лъжата грозният си лик разкри

с този тъй прастар порок.

Изчезвам бавно и безследно,

стопявам се  в парченце сняг.

Спомен съм за тебе леден

преди да ме излъжеш пак.

Няма ме… така поиска

С лукавството си ме наказа.

В шепата си здрача стискам

преди във своя ад да вляза.

И няма връщане, живот,

към твоето поискано начало.

Изхлузила бодливия хомот

сега видение съм бяло.

Отивам си от теб, Живот –

чрез Него всичко ми отне.

И зреещият в утро плод

на път е тръгнал да умре…

 

28.02.2018 г.

Бадемов Цвят

 

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Веси! Усмихнат ден и прегръдки от мен!
  • Завладя ме с твоята образност, Мимка! Успех по пътя и от мен!
  • Благодаря, Катя! Да, мъката и болката са огромни, но животът продължава... така или иначе и не ни позовлява да спираме.Вярвам, че сега започвам да вървя по правилният път. Прегръщам те и аз!
  • Много болка и мъка видях в стиха ти, Мими!
    Автора винаги може да промени финала и той да даде шанс за едно ново и силно начало!
    Пожелавам ти успех в търсенето...!И те прегръщам!
Предложения
: ??:??