На път

3.03.2018 г., 20:36 ч.

Поезия » Любовна

575 0 4

Бримка пусна по мъглата
животът мой със остър ръб.
Изрязана до кръв, съдбата
отново вижда кръстопът…
Спъва се – над ней вали
почистил грозни рани с хлад,
дъждът от който ме боли –
дъжд тъй тъжен и нерад.
Разкъсаната прежда дим
плътната си сянка спуска.
С денят изгубени мълчим –
бавно въздух ме напуска… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На път

Искате да прочетете повече?

Предложения