На път

Mar 3, 2018, 8:36 PM

Poetry » Love

576 0 4

Бримка пусна по мъглата
животът мой със остър ръб.
Изрязана до кръв, съдбата
отново вижда кръстопът…
Спъва се – над ней вали
почистил грозни рани с хлад,
дъждът от който ме боли –
дъжд тъй тъжен и нерад.
Разкъсаната прежда дим
плътната си сянка спуска.
С денят изгубени мълчим –
бавно въздух ме напуска… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На път

Want to read more?

Random works