На път
Бримка пусна по мъглата
животът мой със остър ръб.
Изрязана до кръв, съдбата
отново вижда кръстопът…
Спъва се – над ней вали
почистил грозни рани с хлад,
дъждът от който ме боли –
дъжд тъй тъжен и нерад.
Разкъсаната прежда дим
плътната си сянка спуска.
С денят изгубени мълчим –
бавно въздух ме напуска…
Огънят на болка ме гори.
Немея – този свят е тъй жесток!!!
Лъжата грозният си лик разкри
с този тъй прастар порок.
Изчезвам бавно и безследно,
стопявам се в парченце сняг.
Спомен съм за тебе леден
преди да ме излъжеш пак.
Няма ме… така поиска
С лукавството си ме наказа.
В шепата си здрача стискам
преди във своя ад да вляза.
И няма връщане, живот,
към твоето поискано начало.
Изхлузила бодливия хомот
сега видение съм бяло.
Отивам си от теб, Живот –
чрез Него всичко ми отне.
И зреещият в утро плод
на път е тръгнал да умре…
28.02.2018 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
