На път към зрелост
"Човекът е човек, когато е на път"
П. Пенев
И както птиците на път
узряват те във своя чартър,
така пътува мойта плът
и зрее бавно в тоз театър.
Вървя и не подвивам крак
към свойта побеляла зрелост.
И даже в непосилен мрак
не губя мъжката си смелост.
И моят път е начертан
във скритите у мен атлази.
С червен молив е подчертан
и Господ винаги ме пази.
И много тръни съм събрал
по пътя си, до днес отхвърлен.
И мисля, вече съм разбрал,
че пъпа ми на път е хвърлен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
