На работника ръцете загрубели
плът сатенена копнеят да погалят,
с плът сатенена поне веднъж да съгрешат,
да заровят пръсти зажаднели
във безгрижните коси на младостта;
дните си последни да преначертаят.
Но ръцете на работника треперят.
Здраво цял живот мотиката държали,
Молив днес за първи път държат.
© Калоян Кънев Всички права запазени