7.05.2009 г., 2:55 ч.

На работника ръцете... 

  Поезия » Философска
491 0 2

На работника ръцете загрубели

плът сатенена копнеят да погалят,

с плът сатенена поне веднъж да съгрешат,

да заровят пръсти зажаднели

във безгрижните коси на младостта;

дните си последни да преначертаят.

Но ръцете на работника треперят.

Здраво цял живот мотиката държали,

Молив днес за първи път държат.

© Калоян Кънев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??