15.11.2024 г., 9:20

На раздяла

554 3 7

На раздяла светът се разцепва на две -

Ин и Ян, ден и нощ, буреносно небе.

Самотата настръхва и се стеле тъма,

и забулва, и скрива вледенени сърца.

 

На раздяла се сливат и звезди, и Луна.

Те разкъсват кафтана, изтъкан от тъга.

И в нюанси на сиво, заглушени в нощта -

вик сподавен от него, но безмълвна е тя.

 

На раздяла изригват гибелни светове,

непознати, далечни приливни брегове.

Към голготата своя всеки крачи смирен,

без мечти, без посока чакат бъдния ден.

 

На раздяла затваря се тежка врата…

Там - в безкрая изгрява пътеводна звезда,

мъжделее, проправя си за новото път,

райска порта отваря отново светът.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идва светлината, Скити! Благодаря!
    Благодаря, Тони! На всеки кръстопът човек прави своя избор, нека е правилният! Инак пак на кръстопът...
    Благодаря сърдечно, Мини!
    Младене, благодаря! След апокалипсиса всичко се преражда, бавно, но красиво!
    Благодаря, Пете! Светът е отворен за любов! Сърцето я търси във всичко!
    Сърдечно благодаря, Влади!
  • Хареса ми, Злати! След мрака на нощта идва светлината на утрото!
    Поздрав!
  • Всеки ден е кръстопът небесен!
  • Хареса ми, Злати! Поздравявам те!
  • Харесва ми тази апокалиптичност, завършваща с обещание за ново и светло начало, Ромашка.
    Поздравление!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...