На раздяла
На раздяла светът се разцепва на две -
Ин и Ян, ден и нощ, буреносно небе.
Самотата настръхва и се стеле тъма,
и забулва, и скрива вледенени сърца.
На раздяла се сливат и звезди, и Луна.
Те разкъсват кафтана, изтъкан от тъга.
И в нюанси на сиво, заглушени в нощта -
вик сподавен от него, но безмълвна е тя.
На раздяла изригват гибелни светове,
непознати, далечни приливни брегове.
Към голготата своя всеки крачи смирен,
без мечти, без посока чакат бъдния ден.
На раздяла затваря се тежка врата…
Там - в безкрая изгрява пътеводна звезда,
мъжделее, проправя си за новото път,
райска порта отваря отново светът.
© Златка Чардакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми, Злати! След мрака на нощта идва светлината на утрото!
Поздрав! -
Всеки ден е кръстопът небесен!
-
Хареса ми, Злати! Поздравявам те!
-
Харесва ми тази апокалиптичност, завършваща с обещание за ново и светло начало, Ромашка.
Поздравление! -
За любов завинаги е отворен светът!
❤️👍 -
Хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Тони! На всеки кръстопът човек прави своя избор, нека е правилният! Инак пак на кръстопът...
Благодаря сърдечно, Мини!
Младене, благодаря! След апокалипсиса всичко се преражда, бавно, но красиво!
Благодаря, Пете! Светът е отворен за любов! Сърцето я търси във всичко!
Сърдечно благодаря, Влади!