На раздяла
На раздяла светът се разцепва на две -
Ин и Ян, ден и нощ, буреносно небе.
Самотата настръхва и се стеле тъма,
и забулва, и скрива вледенени сърца.
На раздяла се сливат и звезди, и Луна.
Те разкъсват кафтана, изтъкан от тъга.
И в нюанси на сиво, заглушени в нощта -
вик сподавен от него, но безмълвна е тя.
На раздяла изригват гибелни светове,
непознати, далечни приливни брегове.
Към голготата своя всеки крачи смирен,
без мечти, без посока чакат бъдния ден.
На раздяла затваря се тежка врата…
Там - в безкрая изгрява пътеводна звезда,
мъжделее, проправя си за новото път,
райска порта отваря отново светът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
