На раздяла
На раздяла светът се разцепва на две -
Ин и Ян, ден и нощ, буреносно небе.
Самотата настръхва и се стеле тъма,
и забулва, и скрива вледенени сърца.
На раздяла се сливат и звезди, и Луна.
Те разкъсват кафтана, изтъкан от тъга.
И в нюанси на сиво, заглушени в нощта -
вик сподавен от него, но безмълвна е тя.
На раздяла изригват гибелни светове,
непознати, далечни приливни брегове.
Към голготата своя всеки крачи смирен,
без мечти, без посока чакат бъдния ден.
На раздяла затваря се тежка врата…
Там - в безкрая изгрява пътеводна звезда,
мъжделее, проправя си за новото път,
райска порта отваря отново светът.
© Златка Чардакова All rights reserved.
