svetlitschka (Светличка)
557 4809
22.01.2024 г., 11:42 ч.

На родния бряг 

  Поезия » Любовна
465 4 14

 

Решил, че има друга като теб,

преследвах я из не един вертеп,

претърсвах страстно дамския чертог,

попивах жадно тръпния урок.

 

Че се повтаряш, аз се усъмних,

и с вяра в най-доброто заредих,

та неуморно ваех твоя лик

у скъпи примадони с буен вик.

 

Натрупах планини червена жар,

въздигах се с короната на цар,

сърцето ми се пълнеше с любов

при всеки неизбежен порив нов.

 

А скоростта ми времето уби,

нашепваше ми : " устрем не губи",

на люти рани мазах благ мехлем,

затворих ги, но зейна пак проблем–

 

така и да открия не успях

девойчица с невинния ти смях

и сепнах се – единствена си ти,

владетелка на моите мечти.

 

Прие обратно скитника, твой роб,

да го обичаш нежно чак до гроб...

и осъзнах – без теб ще бъда пак

какъвто бях – последният бедняк.

 

 

© Светличка Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »

8 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??