На родния бряг
Решил, че има друга като теб,
преследвах я из не един вертеп,
претърсвах страстно дамския чертог,
попивах жадно тръпния урок.
Че се повтаряш, аз се усъмних,
и с вяра в най-доброто заредих,
та неуморно ваех твоя лик
у скъпи примадони с буен вик.
Натрупах планини червена жар,
въздигах се с короната на цар,
сърцето ми се пълнеше с любов
при всеки неизбежен порив нов.
А скоростта ми времето уби,
нашепваше ми : " устрем не губи",
на люти рани мазах благ мехлем,
затворих ги, но зейна пак проблем–
така и да открия не успях
девойчица с невинния ти смях
и сепнах се – единствена си ти,
владетелка на моите мечти.
Прие обратно скитника, твой роб,
да го обичаш нежно чак до гроб...
и осъзнах – без теб ще бъда пак
какъвто бях – последният бедняк.
© Светличка All rights reserved.
