i2na (Инна)
145 1101
21.05.2008 г., 22:46 ч.

На ръба 

  Поезия » Друга
730 1 13

Стъпила съм на ръба. Дали да скоча?

Вътре в мен е толкова високо...

Звездните космични слепоочия

бавно ми пулсират зад челото.

...

Нямам те. И толкова е тихо.

Толкова е пътно и безбрежно...

В шепите ми празни пак извира

облачно-дъждовна нежност.

Нямаш ме. И толкова съм цяла.

Виждаш ли ръба на хоризонта?

Краят там е бъдещо начало -

просто скок и изгревът започва.

...

Снощи се разходих до Луната.

Пих роса и тичах след светулки.

Счупих си парче от тишината.

Пях и после бързах да се върна.

Снощи си помислих, че съм въздух,

дъх на мъж, на който съм се вричала.

Знаеш ли, дори да съм ти чужда,

всъщност най-дълбоко те обичам...

...

Някъде из тъмните ни нощи

с ярки пълнолуния и вятър

тичаме в ранима безпосочност.

Болка ли е пътят на сърцата?

Някъде из хълмовете детство

с мирис на сено и цвят на вишни

ангели сме - чисти и безгрешни.

Днес защо сме толкова различни?

...

Стъпил на ръба. Човек на блока.

Вижда се асфалтно равнозначен.

Вътре му е ниско. Пълно с болка...

Моля се безгласно да не скача.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно!
  • И преди съм чела твои неща...нямам думи за таланта ти и как умееш да пресъздаваш чувствата си в такива невероятни стихове...Прекрасна е поезията ти!!!
  • "Виждаш ли ръба на хоризонта?
    Краят там е бъдещо начало -
    просто скок и изгревът започва."

    НАЙ!!!

  • великолепно! Удоволствие беше, че прочетох!
    Поздрав!
  • "Вътре в мен е толкова високо..."
    Уникален стих! Поздравления!
  • Невероятен стих, Инна! Изживях го просто! Благодаря!
  • Блестящо...!
    с обич, Инна...прекрасна поезия!
  • "Стъпил на ръба. Човек на блока.

    Вижда се асфалтно равнозначен.

    Вътре му е ниско. Пълно с болка...

    Моля се безгласно да не скача."
    Моля се и аз да не скоча Инна!
    Аплодисменти!
    Много истиски стих!

  • "Вътре в мен е толкова високо..."

    "Нямам те. И толкова е тихо.

    Толкова е пътно и безбрежно...

    В шепите ми празни пак извира

    облачно-дъждовна нежност.

    Нямаш ме. И толкова съм цяла."

    ...

    !!!

    не, просто не мога да коментирам...

    цялото е невероятно силно, истинско и прекрасно!


  • Разбиващ стих!
    Браво, миличка!!!
  • Много силен стих!БРАВО!!!
  • Великолепно стихо, великолепно!!!
    Благодаря за чистото удоволствие от, при и след прочитите!

    AVE

  • Стъпил на ръба. Човек на блока.

    Вижда се асфалтно равнозначен.

    Вътре му е ниско. Пълно с болка...

    Моля се безгласно да не скача.

    Инна!!!
Предложения
: ??:??