На ръба
Стъпила съм на ръба. Дали да скоча?
Вътре в мен е толкова високо...
Звездните космични слепоочия
бавно ми пулсират зад челото.
...
Нямам те. И толкова е тихо.
Толкова е пътно и безбрежно...
В шепите ми празни пак извира
облачно-дъждовна нежност.
Нямаш ме. И толкова съм цяла.
Виждаш ли ръба на хоризонта?
Краят там е бъдещо начало -
просто скок и изгревът започва.
...
Снощи се разходих до Луната.
Пих роса и тичах след светулки.
Счупих си парче от тишината.
Пях и после бързах да се върна.
Снощи си помислих, че съм въздух,
дъх на мъж, на който съм се вричала.
Знаеш ли, дори да съм ти чужда,
всъщност най-дълбоко те обичам...
...
Някъде из тъмните ни нощи
с ярки пълнолуния и вятър
тичаме в ранима безпосочност.
Болка ли е пътят на сърцата?
Някъде из хълмовете детство
с мирис на сено и цвят на вишни
ангели сме - чисти и безгрешни.
Днес защо сме толкова различни?
...
Стъпил на ръба. Човек на блока.
Вижда се асфалтно равнозначен.
Вътре му е ниско. Пълно с болка...
Моля се безгласно да не скача.
© Инна All rights reserved.
