30.03.2008 г., 20:54

На ръба

937 0 9
Не искам да оставам тук. Накрая,
където ми е ръбесто и криво.
Подайте ми един билет за рая,
а аз ще го сменя за бяла риза.
И после ще намеря някой ближен,
на който да харижа любовта си.
Не знам дали ще искам да обича
неистовото в мен. Но ще докажа
на себе си, че имам още воля
да не приемам лично всяка рана.
Аз-ът ми е летвата. Ще се надскоча.
Ще се науча да се самоосезавам.
И да разбирам всеки случен допир
до острието на въззвана болка.
По другите неписани закони
невинните са без свободна воля.
Останалите си избират кръста.
Моят сигурно е да съм личност.
Едно гласче със сила в мене блъска:
"Не искам да боли.
Ще се обичам!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...