30.03.2008 г., 20:54

На ръба

940 0 9
Не искам да оставам тук. Накрая,
където ми е ръбесто и криво.
Подайте ми един билет за рая,
а аз ще го сменя за бяла риза.
И после ще намеря някой ближен,
на който да харижа любовта си.
Не знам дали ще искам да обича
неистовото в мен. Но ще докажа
на себе си, че имам още воля
да не приемам лично всяка рана.
Аз-ът ми е летвата. Ще се надскоча.
Ще се науча да се самоосезавам.
И да разбирам всеки случен допир
до острието на въззвана болка.
По другите неписани закони
невинните са без свободна воля.
Останалите си избират кръста.
Моят сигурно е да съм личност.
Едно гласче със сила в мене блъска:
"Не искам да боли.
Ще се обичам!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...