RainaVakova
431 2760
10.12.2020 г., 20:58 ч.

На ръба 

  Поезия » Друга
708 5 9

В бялата стая, 
празна и гола, 
с прозорец за въздуха тесен, 
имаха
роля 
на жалки герои,
които скубят косите на страховете си.
Ехото, разчленено на звук и мъгла, 
провлачи последна дума
по коридорите. 
Един умиращ светлината призна, 
защото я беше измолил. 
Случаен свидетел съм. 
Тя е дошла, 
крепи стените на бялата стая.-
Нито да се облегна,
нито да изрева,
нито нещо да й обещая.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Някой тук има нужда от гушкане. Ето ти една голяма, боцкава таралежово-овенска прегръдка. Знаеш, че те обичам, нали?
  • Болезнена безпомощност. Много тъжно.
  • Пожелавай "Бъдете живи!", щото бая здрави опънаха шушони...
  • Благодаря ви. Бъдете здрави!
  • Приятно...
  • Бялата стая е стаята на посветените в изхода от битието...
    Няма по-страшно от неизвестността!
    А обитателите на бялата стая вече са вкусили от примирението в живота.
    Те са известени.
  • Благодаря ти, Младенка, човек се замисля за смъртта, когато е болен... А трябва и по-често. Спокойни дни да имаш, приятелю!
  • Има едно знаменито стихотворение на Веселин Ханчев - "Стени" - за белите стени на болничната стая. Твоят стих, Райна, с нищо не му отстъпва. Поздравявам те за мъжеството да го напишеш!
  • Благодаря, добре съм вече. Бъдете здрави и ти Ив!
Предложения
: ??:??