На ръба
В бялата стая,
празна и гола,
с прозорец за въздуха тесен,
имаха
роля
на жалки герои,
които скубят косите на страховете си.
Ехото, разчленено на звук и мъгла,
провлачи последна дума
по коридорите.
Един умиращ светлината призна,
защото я беше измолил.
Случаен свидетел съм.
Тя е дошла,
крепи стените на бялата стая.-
Нито да се облегна,
нито да изрева,
нито нещо да й обещая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
