В бялата стая,
празна и гола,
с прозорец за въздуха тесен,
имаха
роля
на жалки герои,
които скубят косите на страховете си.
Ехото, разчленено на звук и мъгла,
провлачи последна дума
по коридорите.
Един умиращ светлината призна,
защото я беше измолил.
Случаен свидетел съм.
Тя е дошла,
крепи стените на бялата стая.-
Нито да се облегна,
нито да изрева,
нито нещо да й обещая.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
