23.01.2008 г., 9:56

На ръба

1K 0 9
Цял живот съм на ръба.
Без пари, без собствен свят.
А работя, не мога да стоя,
раздавам се, за да съм богат.

Исках само да съм весел,
да не мисля хиляди неща.
Да не знам какво е да си бесен
и да посрещам с кеф нощта.

Но може би това ми е в кръвта.
Да не понасям да ме разиграват.
Да се дразня от това, да съм стръвта,
да мисля, че съм обичан,
а да ми се подиграват.
    23.01.08   гр.Горна Оряховица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...