23.01.2008 г., 9:56

На ръба

1K 0 9
Цял живот съм на ръба.
Без пари, без собствен свят.
А работя, не мога да стоя,
раздавам се, за да съм богат.

Исках само да съм весел,
да не мисля хиляди неща.
Да не знам какво е да си бесен
и да посрещам с кеф нощта.

Но може би това ми е в кръвта.
Да не понасям да ме разиграват.
Да се дразня от това, да съм стръвта,
да мисля, че съм обичан,
а да ми се подиграват.
    23.01.08   гр.Горна Оряховица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...